Apr 2, 2009, 10:21 AM

Орис

  Poetry » Love
709 0 7

 

Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - теб - орис и жребий
в тази грешка, на име "живот".
В сто дерета в безлунните нощи
се препъвах сред шипки и глог,
двеста пъти се свличах немощен
и откривах, че дявол и бог
в теб живеят. Когато най-сетне
те достигнах, пречупи ме гръм.
Днес приличам на дъб многолетен -
кух отвътре и грапав отвън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечни поздрави за хубавия стих!
  • Между любимците ми си оставаш от времена стари и места различни Много си силен! Може ли забележке? Пусни по едър шрифт, макар че това съвсем не намалява стойността на стиха
  • Между любимците ми си оставаш от времена стари и места различни Много си силен! Може ли забележке? Пусни по едър шрифт, макар че това съвсем не намалява стойността на стиха
  • yotovava (Валентина Йотова), щастлива си, щом вярваш, че живота не е грешка
  • Уау!!!
    Много силен стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...