Орис
Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - теб - орис и жребий
в тази грешка, на име "живот".
В сто дерета в безлунните нощи
се препъвах сред шипки и глог,
двеста пъти се свличах немощен
и откривах, че дявол и бог
в теб живеят. Когато най-сетне
те достигнах, пречупи ме гръм.
Днес приличам на дъб многолетен -
кух отвътре и грапав отвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
