17 sept 2008, 12:07

Орисия

914 0 1
 

Орисия

 

Съдба ли си, или пък  орисия.

Довършвам недовършени дела.

От дъното горчилка  ще изпия.

Ще моля и пак ще  благословя!

 

С обич давам ти разплата.

С нежност времето ще спра...

С песен ще убивам самотата.

С мисли мога да те променя!

 

Ще те открия във случайна среща.

Ще те прегърна като кръст.

Ще те извървя със вятъра насрещен,

преди да се превърна в пръст.

 

Ще те обикна - грозна и нещастна,

че ти си ми единствена сега,

че грешна съм, макар и свята,

орисала си ме да съм така.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...