17 сент. 2008 г., 12:07

Орисия

909 0 1
 

Орисия

 

Съдба ли си, или пък  орисия.

Довършвам недовършени дела.

От дъното горчилка  ще изпия.

Ще моля и пак ще  благословя!

 

С обич давам ти разплата.

С нежност времето ще спра...

С песен ще убивам самотата.

С мисли мога да те променя!

 

Ще те открия във случайна среща.

Ще те прегърна като кръст.

Ще те извървя със вятъра насрещен,

преди да се превърна в пръст.

 

Ще те обикна - грозна и нещастна,

че ти си ми единствена сега,

че грешна съм, макар и свята,

орисала си ме да съм така.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Данаилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...