Орисия
Орисия
Съдба ли си, или пък орисия.
Довършвам недовършени дела.
От дъното горчилка ще изпия.
Ще моля и пак ще благословя!
С обич давам ти разплата.
С нежност времето ще спра...
С песен ще убивам самотата.
С мисли мога да те променя!
Ще те открия във случайна среща.
Ще те прегърна като кръст.
Ще те извървя със вятъра насрещен,
преди да се превърна в пръст.
Ще те обикна - грозна и нещастна,
че ти си ми единствена сега,
че грешна съм, макар и свята,
орисала си ме да съм така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Данаилова Всички права запазени
