Орисия

Съдба ли си, или пък  орисия.

Довършвам недовършени дела.

От дъното горчилка  ще изпия.

Ще моля и пак ще  благословя!

С обич давам ти разплата.

С нежност времето ще спра...

С песен ще убивам самотата.

С мисли мога да те променя!

Ще те открия във случайна среща.

Ще те прегърна като кръст.

Ще те извървя със вятъра насрещен,

преди да се превърна в пръст.

Ще те обикна - грозна и нещастна,

че ти си ми единствена сега,

че грешна съм, макар и свята,

орисала си ме да съм така.