1 ene 2007, 18:10

ОРИСНИЦА

  Poesía
682 0 5

Заседнах в теб като бурен.
Чак пуснах пипала.
Ти се опитваш да ме откъснеш.
Да разделиш нашите сърца.
Но аз здраво се вкопчих,
усещам те дори и в кръвта.
Със сетни сили се боря,
за да мога да остана твоя жена.
А ти ме блъскаш и риташ,
проклинаш целия свят.
А аз мълча и плача,
забравила що е грях.
Но нима бих могла да се противопоставя
на тая страшна съдба?
Тя ме ориса да бъда от теб завладяна.
Тя ме ориса да бъда сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...