Заседнах в теб като бурен.
Чак пуснах пипала.
Ти се опитваш да ме откъснеш.
Да разделиш нашите сърца.
Но аз здраво се вкопчих,
усещам те дори и в кръвта.
Със сетни сили се боря,
за да мога да остана твоя жена.
А ти ме блъскаш и риташ,
проклинаш целия свят.
А аз мълча и плача,
забравила що е грях.
Но нима бих могла да се противопоставя
на тая страшна съдба?
Тя ме ориса да бъда от теб завладяна.
Тя ме ориса да бъда сама.
© Ванина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
