1 янв. 2007 г., 18:10

ОРИСНИЦА

688 0 5

Заседнах в теб като бурен.
Чак пуснах пипала.
Ти се опитваш да ме откъснеш.
Да разделиш нашите сърца.
Но аз здраво се вкопчих,
усещам те дори и в кръвта.
Със сетни сили се боря,
за да мога да остана твоя жена.
А ти ме блъскаш и риташ,
проклинаш целия свят.
А аз мълча и плача,
забравила що е грях.
Но нима бих могла да се противопоставя
на тая страшна съдба?
Тя ме ориса да бъда от теб завладяна.
Тя ме ориса да бъда сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...