1 янв. 2007 г., 18:10

ОРИСНИЦА

683 0 5

Заседнах в теб като бурен.
Чак пуснах пипала.
Ти се опитваш да ме откъснеш.
Да разделиш нашите сърца.
Но аз здраво се вкопчих,
усещам те дори и в кръвта.
Със сетни сили се боря,
за да мога да остана твоя жена.
А ти ме блъскаш и риташ,
проклинаш целия свят.
А аз мълча и плача,
забравила що е грях.
Но нима бих могла да се противопоставя
на тая страшна съдба?
Тя ме ориса да бъда от теб завладяна.
Тя ме ориса да бъда сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...