1.01.2007 г., 18:10

ОРИСНИЦА

679 0 5

Заседнах в теб като бурен.
Чак пуснах пипала.
Ти се опитваш да ме откъснеш.
Да разделиш нашите сърца.
Но аз здраво се вкопчих,
усещам те дори и в кръвта.
Със сетни сили се боря,
за да мога да остана твоя жена.
А ти ме блъскаш и риташ,
проклинаш целия свят.
А аз мълча и плача,
забравила що е грях.
Но нима бих могла да се противопоставя
на тая страшна съдба?
Тя ме ориса да бъда от теб завладяна.
Тя ме ориса да бъда сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...