9 dic 2025, 23:13

Осемнадесет

  Poesía » Otra
74 0 1

Къде си, моя младост ?
Вкусих ли те теб въобще?
Успях ли в моята фалшива радост
да си поживея поне малко,
както ми се ще ?

Тъжно крача
с бавна, мъчна стъпка,
и тъжно те търся.
Товара си тежък мъкна,
влачещ се по земята мръсна.

Как ми се изплъзна между пръстите
като шепа пясък,
колко малко успях
да те подържа в ръце,
колко бързо разтопи се като восък
и превърна се в сълзи по моето лице.

Вървя и тъжно мисля,
дори се влача,

с мойта сянка сякаш
повече мен от мен самата.

Как да се обичам,
как да чувствам правилно въобще,
как да ползвам думи,
че да се опиша,
как да говоря, когато ми се крещи ?

Къде си, моя младост?
Изпълни ме ден поне,
нека в този живот празен
веднъж поне в своите осемнадесет
да се почувствам като дете!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Илиева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...