Осемнадесет

Къде си, моя младост ?
Вкусих ли те теб въобще?
Успях ли в моята фалшива радост
да си поживея поне малко,
както ми се ще ?

Тъжно крача
с бавна, мъчна стъпка,
и тъжно те търся.
Товара си тежък мъкна,
влачещ се по земята мръсна.

Как ми се изплъзна между пръстите
като шепа пясък,
колко малко успях
да те подържа в ръце,
колко бързо разтопи се като восък
и превърна се в сълзи по моето лице.

Вървя и тъжно мисля,
дори се влача,

с мойта сянка сякаш
повече мен от мен самата.

Как да се обичам,
как да чувствам правилно въобще,
как да ползвам думи,
че да се опиша,
как да говоря, когато ми се крещи ?

Къде си, моя младост?
Изпълни ме ден поне,
нека в този живот празен
веднъж поне в своите осемнадесет
да се почувствам като дете!