9.12.2025 г., 23:13

Осемнадесет

80 0 1

Къде си, моя младост ?
Вкусих ли те теб въобще?
Успях ли в моята фалшива радост
да си поживея поне малко,
както ми се ще ?

Тъжно крача
с бавна, мъчна стъпка,
и тъжно те търся.
Товара си тежък мъкна,
влачещ се по земята мръсна.

Как ми се изплъзна между пръстите
като шепа пясък,
колко малко успях
да те подържа в ръце,
колко бързо разтопи се като восък
и превърна се в сълзи по моето лице.

Вървя и тъжно мисля,
дори се влача,

с мойта сянка сякаш
повече мен от мен самата.

Как да се обичам,
как да чувствам правилно въобще,
как да ползвам думи,
че да се опиша,
как да говоря, когато ми се крещи ?

Къде си, моя младост?
Изпълни ме ден поне,
нека в този живот празен
веднъж поне в своите осемнадесет
да се почувствам като дете!





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Илиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...