22 ago 2008, 10:37

Осезаемо 

  Poesía » Filosófica
642 0 9

ОСЕЗАЕМО

В затишие... фалшиво примирение,

очите в запознанството мълчат,

притихнали... в недоумение,

предричат, стенат и шептят.

 

За пътища... неизвървяни,

за раните, нанасяни във гръб,

за радостите ни... обрани,

за тленност, мъст и скръб.

 

Ръцете ни... отсечени отдавна,

наказани за сляпото добро,

дали светът е жива тайна,

всемирът... е изплаканото зло.

 

Душите ни... накъсани воали,

покривали със тях нищожен зов,

за необмислени провали,

погребани с мъчителна любов.

 

За светлината... извоювана във боя,

платена... на минутите с дълга,

това ли ни събира във покоя,

и вдишва ни... космично любовта.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??