Осезаемо
ОСЕЗАЕМО
В затишие... фалшиво примирение,
очите в запознанството мълчат,
притихнали... в недоумение,
предричат, стенат и шептят.
За пътища... неизвървяни,
за раните, нанасяни във гръб,
за радостите ни... обрани,
за тленност, мъст и скръб.
Ръцете ни... отсечени отдавна,
наказани за сляпото добро,
дали светът е жива тайна,
всемирът... е изплаканото зло.
Душите ни... накъсани воали,
покривали със тях нищожен зов,
за необмислени провали,
погребани с мъчителна любов.
За светлината... извоювана във боя,
платена... на минутите с дълга,
това ли ни събира във покоя,
и вдишва ни... космично любовта.
© Силвия All rights reserved.
