23 sept 2015, 22:49

Още един път за залеза

  Poesía
477 0 1

Още един път за залеза

С очи към розовия
топъл  залез,
изпращам аз
 умиращия ден.
Разхождам се
 в рубинените зали,
и гледам красотата
 възхитен!

И тези мигове
 едни и същи,
за мен са вечно
 нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам,
и в мен Човека,
 от Човека се зове!

Аз виждам, че край мене
 още има,
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима,
романтика,
за днешния Човек!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи!Радвам се, че Ви е харесало написаното от мен!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...