23 sept 2015, 22:49

Още един път за залеза

  Poesía
474 0 1

Още един път за залеза

С очи към розовия
топъл  залез,
изпращам аз
 умиращия ден.
Разхождам се
 в рубинените зали,
и гледам красотата
 възхитен!

И тези мигове
 едни и същи,
за мен са вечно
 нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам,
и в мен Човека,
 от Човека се зове!

Аз виждам, че край мене
 още има,
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима,
романтика,
за днешния Човек!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи!Радвам се, че Ви е харесало написаното от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...