Още един път за залеза

С очи към розовия
топъл залез,
изпращам аз
умиращия ден.
Разхождам се
в рубинените зали,
и гледам красотата
възхитен!

И тези мигове
едни и същи,
за мен са вечно
нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам,
и в мен Човека,
от Човека се зове!

Аз виждам, че край мене
още има,
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима,
романтика,
за днешния Човек!