23 сент. 2015 г., 22:49

Още един път за залеза

475 0 1

Още един път за залеза

С очи към розовия
топъл  залез,
изпращам аз
 умиращия ден.
Разхождам се
 в рубинените зали,
и гледам красотата
 възхитен!

И тези мигове
 едни и същи,
за мен са вечно
 нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам,
и в мен Човека,
 от Човека се зове!

Аз виждам, че край мене
 още има,
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима,
романтика,
за днешния Човек!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите думи!Радвам се, че Ви е харесало написаното от мен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...