23.09.2015 г., 22:49 ч.

Още един път за залеза 

  Поезия
272 0 2

Още един път за залеза

С очи към розовия
топъл  залез,
изпращам аз
 умиращия ден.
Разхождам се
 в рубинените зали,
и гледам красотата
 възхитен!

И тези мигове
 едни и същи,
за мен са вечно
 нови светове,
когато аз
сърцето си разгръщам,
и в мен Човека,
 от Човека се зове!

Аз виждам, че край мене
 още има,
неземна красота
и в този век,
когато
електрониката взима,
романтика,
за днешния Човек!


© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи!Радвам се, че Ви е харесало написаното от мен!
  • Харесах идеята и поетичността на стиха!
    Особено финала, сякаш е въплътил в себе си цялата тема:
    "Аз виждам, че край мене
    още има,
    неземна красота
    и в този век,
    когато
    електрониката взима,
    романтика,
    за днешния Човек!"
    За копнежа по романтиката, хуманността и красотата на отминалото време!
    Отличен от мен!
Предложения
: ??:??