^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)
26 107
24 sept 2007, 14:04

Още малко за последно 

  Poesía » Otra
844 0 2
Може би, изправяйки се, ще я надвиеш
и копнежа си към нея ще убиеш.
Но как ще се разделиш с розовия свят,
как ще се върнеш към реалния, непознат?

Ще ти кажа какво прави с твоя ден -
с нея ставаш така вцепенен и смирен,
не чувстваш, не плачеш, не се смееш,
пресушен, преставаш да живееш.

Знам, че те боли, след като пропаднеш,
след като в нужда за ОЩЕ изпаднеш.
В миг става тялото ти така студено,
сърцето ти не тупти вече така ускорено.

Но се изправяш за още малко радост,
казваш, че е за последно, но за жалост
това "последно" стана така традиционно
и на "мога да спра" производно.

Не угасвай светлините на пътя си,
не пропилявай своя дар - въздуха си.
Поискай го отвътре силно, повярвай,
не умирай изоставен, не заспивай!

© Дея Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??