24 sept 2007, 14:04

Още малко за последно

  Poesía » Otra
1.2K 0 2
Може би, изправяйки се, ще я надвиеш
и копнежа си към нея ще убиеш.
Но как ще се разделиш с розовия свят,
как ще се върнеш към реалния, непознат?

Ще ти кажа какво прави с твоя ден -
с нея ставаш така вцепенен и смирен,
не чувстваш, не плачеш, не се смееш,
пресушен, преставаш да живееш.

Знам, че те боли, след като пропаднеш,
след като в нужда за ОЩЕ изпаднеш.
В миг става тялото ти така студено,
сърцето ти не тупти вече така ускорено.

Но се изправяш за още малко радост,
казваш, че е за последно, но за жалост
това "последно" стана така традиционно
и на "мога да спра" производно.

Не угасвай светлините на пътя си,
не пропилявай своя дар - въздуха си.
Поискай го отвътре силно, повярвай,
не умирай изоставен, не заспивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...