^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)
26 107
Sep 24, 2007, 2:04 PM

Още малко за последно 

  Poetry » Other
832 0 2
Може би, изправяйки се, ще я надвиеш
и копнежа си към нея ще убиеш.
Но как ще се разделиш с розовия свят,
как ще се върнеш към реалния, непознат?

Ще ти кажа какво прави с твоя ден -
с нея ставаш така вцепенен и смирен,
не чувстваш, не плачеш, не се смееш,
пресушен, преставаш да живееш.

Знам, че те боли, след като пропаднеш,
след като в нужда за ОЩЕ изпаднеш.
В миг става тялото ти така студено,
сърцето ти не тупти вече така ускорено.

Но се изправяш за още малко радост,
казваш, че е за последно, но за жалост
това "последно" стана така традиционно
и на "мога да спра" производно.

Не угасвай светлините на пътя си,
не пропилявай своя дар - въздуха си.
Поискай го отвътре силно, повярвай,
не умирай изоставен, не заспивай!

© Дея All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??