24.09.2007 г., 14:04

Още малко за последно

1.2K 0 2
Може би, изправяйки се, ще я надвиеш
и копнежа си към нея ще убиеш.
Но как ще се разделиш с розовия свят,
как ще се върнеш към реалния, непознат?

Ще ти кажа какво прави с твоя ден -
с нея ставаш така вцепенен и смирен,
не чувстваш, не плачеш, не се смееш,
пресушен, преставаш да живееш.

Знам, че те боли, след като пропаднеш,
след като в нужда за ОЩЕ изпаднеш.
В миг става тялото ти така студено,
сърцето ти не тупти вече така ускорено.

Но се изправяш за още малко радост,
казваш, че е за последно, но за жалост
това "последно" стана така традиционно
и на "мога да спра" производно.

Не угасвай светлините на пътя си,
не пропилявай своя дар - въздуха си.
Поискай го отвътре силно, повярвай,
не умирай изоставен, не заспивай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...