24 сент. 2007 г., 14:04

Още малко за последно

1.2K 0 2
Може би, изправяйки се, ще я надвиеш
и копнежа си към нея ще убиеш.
Но как ще се разделиш с розовия свят,
как ще се върнеш към реалния, непознат?

Ще ти кажа какво прави с твоя ден -
с нея ставаш така вцепенен и смирен,
не чувстваш, не плачеш, не се смееш,
пресушен, преставаш да живееш.

Знам, че те боли, след като пропаднеш,
след като в нужда за ОЩЕ изпаднеш.
В миг става тялото ти така студено,
сърцето ти не тупти вече така ускорено.

Но се изправяш за още малко радост,
казваш, че е за последно, но за жалост
това "последно" стана така традиционно
и на "мога да спра" производно.

Не угасвай светлините на пътя си,
не пропилявай своя дар - въздуха си.
Поискай го отвътре силно, повярвай,
не умирай изоставен, не заспивай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...