3 sept 2008, 14:08

Още не...

  Poesía
921 1 21

                     Още не...
                            
                                   "Преждевременно е всяко
                                     погребение, в което след
                                     ковчега върви родител."
                                                                  Сенека

Косата и не беше сива, а злочеста,
тежеше мъката и - като синор...
до кръстовете идваше начесто -
погребала бе двама сина!...

Утробата и - гробно се изпразни
и сля се пъпно със земята...
тя риеше пръстта напразно -
"Мамо!..." - сякаш някой да и каже!...

Косата и не беше сива, а злочеста,
Смъртта от вярата и си откърши!...
И спря... не идваше начесто...
Майчица!... Животът и Оттатък

Още  не се беше свършил!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Че кой си ти, че ще поставяш каквото и да било? Вземи си постави малко сиви клетки. Ако знаеш къде...
  • Нищо ,ама нищо разбираемо!!!Постовям тройка!
  • много хубаво стихче. цялата изтръпнах. Поздрав!
  • Привет миличка, аз отново съм тук и съм безкрайно щастлива!Поздрав и прегръдка от мен за страхотния стих,макар и тъжен!
  • На виола със струни опънати
    свири в душата смъртта.
    Очите във пепел превърнати,
    във сиво обляти в скръбта...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...