3.09.2008 г., 14:08

Още не...

920 1 21

                     Още не...
                            
                                   "Преждевременно е всяко
                                     погребение, в което след
                                     ковчега върви родител."
                                                                  Сенека

Косата и не беше сива, а злочеста,
тежеше мъката и - като синор...
до кръстовете идваше начесто -
погребала бе двама сина!...

Утробата и - гробно се изпразни
и сля се пъпно със земята...
тя риеше пръстта напразно -
"Мамо!..." - сякаш някой да и каже!...

Косата и не беше сива, а злочеста,
Смъртта от вярата и си откърши!...
И спря... не идваше начесто...
Майчица!... Животът и Оттатък

Още  не се беше свършил!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че кой си ти, че ще поставяш каквото и да било? Вземи си постави малко сиви клетки. Ако знаеш къде...
  • Нищо ,ама нищо разбираемо!!!Постовям тройка!
  • много хубаво стихче. цялата изтръпнах. Поздрав!
  • Привет миличка, аз отново съм тук и съм безкрайно щастлива!Поздрав и прегръдка от мен за страхотния стих,макар и тъжен!
  • На виола със струни опънати
    свири в душата смъртта.
    Очите във пепел превърнати,
    във сиво обляти в скръбта...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...