3.09.2008 г., 14:08

Още не...

917 1 21

                     Още не...
                            
                                   "Преждевременно е всяко
                                     погребение, в което след
                                     ковчега върви родител."
                                                                  Сенека

Косата и не беше сива, а злочеста,
тежеше мъката и - като синор...
до кръстовете идваше начесто -
погребала бе двама сина!...

Утробата и - гробно се изпразни
и сля се пъпно със земята...
тя риеше пръстта напразно -
"Мамо!..." - сякаш някой да и каже!...

Косата и не беше сива, а злочеста,
Смъртта от вярата и си откърши!...
И спря... не идваше начесто...
Майчица!... Животът и Оттатък

Още  не се беше свършил!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че кой си ти, че ще поставяш каквото и да било? Вземи си постави малко сиви клетки. Ако знаеш къде...
  • Нищо ,ама нищо разбираемо!!!Постовям тройка!
  • много хубаво стихче. цялата изтръпнах. Поздрав!
  • Привет миличка, аз отново съм тук и съм безкрайно щастлива!Поздрав и прегръдка от мен за страхотния стих,макар и тъжен!
  • На виола със струни опънати
    свири в душата смъртта.
    Очите във пепел превърнати,
    във сиво обляти в скръбта...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...