Sep 3, 2008, 2:08 PM

Още не...

Poetry

919 1 21

                     Още не...

                                   "Преждевременно е всяко
                                     погребение, в което след
                                     ковчега върви родител."
                                                                 Сенека

Косата и не беше сива, а злочеста,
тежеше мъката и - като синор...
до кръстовете идваше начесто -
погребала бе двама сина!...

Утробата и - гробно се изпразни
и сля се пъпно със земята...
тя риеше пръстта напразно -
"Мамо!..." - сякаш някой да и каже!...

Косата и не беше сива, а злочеста,
Смъртта от вярата и си откърши!...
И спря... не идваше начесто...
Майчица!... Животът и Оттатък

Още не се беше свършил!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

Че кой си ти, че ще поставяш каквото и да било? Вземи си постави малко сиви клетки. Ако знаеш къде...

2017-09-04T22:37:27+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Нищо ,ама нищо разбираемо!!!Постовям тройка!

2017-09-03T02:02:45+03:00
vitakris. (Галя)

много хубаво стихче. цялата изтръпнах. Поздрав!

2008-10-04T10:08:22+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Привет миличка, аз отново съм тук и съм безкрайно щастлива!Поздрав и прегръдка от мен за страхотния стих,макар и тъжен!

2008-09-04T22:23:19+03:00
icohim (Христо Стоянов)

На виола със струни опънати
свири в душата смъртта.
Очите във пепел превърнати,
във сиво обляти в скръбта...

2008-09-04T20:55:40+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0