14.03.2018 г., 8:39  

Още си ти

1.1K 2 2

Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия  вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука,
Самотата на вратата ми чука,
Ще свикна с всичко зная,
Но любовта кога ли ще позная.
Дори да имам всичко на света,
На мен ми липсва най-много любовта..
Като дърво без корени съм аз,
Няма месец, ден и час..
Далече избягах да се лекувам от теб,
Но още за тебе е всеки куплет..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Иванова Всички права запазени

*

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...