Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука,
Самотата на вратата ми чука,
Ще свикна с всичко зная,
Но любовта кога ли ще позная.
Дори да имам всичко на света,
На мен ми липсва най-много любовта..
Като дърво без корени съм аз,
Няма месец, ден и час..
Далече избягах да се лекувам от теб,
Но още за тебе е всеки куплет..
© Адриана Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
