Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука,
Самотата на вратата ми чука,
Ще свикна с всичко зная,
Но любовта кога ли ще позная.
Дори да имам всичко на света,
На мен ми липсва най-много любовта..
Като дърво без корени съм аз,
Няма месец, ден и час..
Далече избягах да се лекувам от теб,
Но още за тебе е всеки куплет..
© Адриана Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
