Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука,
Самотата на вратата ми чука,
Ще свикна с всичко зная,
Но любовта кога ли ще позная.
Дори да имам всичко на света,
На мен ми липсва най-много любовта..
Като дърво без корени съм аз,
Няма месец, ден и час..
Далече избягах да се лекувам от теб,
Но още за тебе е всеки куплет..
© Адриана Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
