29 feb 2024, 15:26

Още сме тук

  Poesía
335 1 0

Помниш ли топлата есен?

Нашата... с кестенов аромат...

Дланта ми в твойта полегна

с разпален във вените знак.

Някой попита: Как е твоето име?

Валя- измърморих едва...

"Хей, той се казва Валерий!

Хайде, да ви оженим! Още сега!"

Дъждовен ноември, задиша с лято.

Сред локвичките искряха слънца.

В душите ни безкрайто богатство

стелеше любовта с огромни крила.

Срещахме устни, трупахме спомени...

с влакове тръгвахме напосоки с мечти.

С врабчетата бъбрихме по паркове съмнали

слети и цялостни, като един.

В страниците на тази наша история

днес ти сервирам димящо кафе.

Както тогава погледи срещаме...

ний все още сме тук, мое момче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...