Помниш ли топлата есен?

Нашата... с кестенов аромат...

Дланта ми в твойта полегна

с разпален във вените знак.

Някой попита: Как е твоето име?

Валя- измърморих едва...

"Хей, той се казва Валерий!

Хайде, да ви оженим! Още сега!"

Дъждовен ноември, задиша с лято.

Сред локвичките искряха слънца.

В душите ни безкрайто богатство

стелеше любовта с огромни крила.

Срещахме устни, трупахме спомени...

с влакове тръгвахме напосоки с мечти.

С врабчетата бъбрихме по паркове съмнали

слети и цялостни, като един.

В страниците на тази наша история

днес ти сервирам димящо кафе.

Както тогава погледи срещаме...

ний все още сме тук, мое момче!