Feb 29, 2024, 3:26 PM

Още сме тук

  Poetry
326 1 0

Помниш ли топлата есен?

Нашата... с кестенов аромат...

Дланта ми в твойта полегна

с разпален във вените знак.

Някой попита: Как е твоето име?

Валя- измърморих едва...

"Хей, той се казва Валерий!

Хайде, да ви оженим! Още сега!"

Дъждовен ноември, задиша с лято.

Сред локвичките искряха слънца.

В душите ни безкрайто богатство

стелеше любовта с огромни крила.

Срещахме устни, трупахме спомени...

с влакове тръгвахме напосоки с мечти.

С врабчетата бъбрихме по паркове съмнали

слети и цялостни, като един.

В страниците на тази наша история

днес ти сервирам димящо кафе.

Както тогава погледи срещаме...

ний все още сме тук, мое момче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....