Още вярвам
сред хорска завист, хорска суета.
Сърцето ми отдавна е във рани
и свикнало е с тази самота!
Отново падам от лъжи безкрайни,
далечен спомен ми е любовта.
От удари, сълзи и тайни,
душата ми проклина радостта!
Не знам дали ще те намеря,
но търся теб единствен на света,
остана снимката ти - нея имам.
И тя ме топли във нощта!
Една обида още ме изгаря,
една убийствена тъга,
една надежда в мен догаря,
но още вярвам в твоята лъжа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристина Todos los derechos reservados