10 апр. 2008 г., 08:27

Още вярвам

976 0 0
Вървя сама сред бури, урагани,
сред хорска завист, хорска суета.
Сърцето ми отдавна е във рани
и свикнало е с тази самота!

Отново падам от лъжи безкрайни,
далечен спомен ми е любовта.
От удари, сълзи и тайни,
душата ми проклина радостта!

Не знам дали ще те намеря,
но търся теб единствен на света,
остана снимката ти - нея имам.
И тя ме топли във нощта!

Една обида още ме изгаря,
една убийствена тъга,
една надежда в мен догаря,
но още вярвам в твоята лъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...