Apr 10, 2008, 8:27 AM

Още вярвам

  Poetry » Love
971 0 0
Вървя сама сред бури, урагани,
сред хорска завист, хорска суета.
Сърцето ми отдавна е във рани
и свикнало е с тази самота!

Отново падам от лъжи безкрайни,
далечен спомен ми е любовта.
От удари, сълзи и тайни,
душата ми проклина радостта!

Не знам дали ще те намеря,
но търся теб единствен на света,
остана снимката ти - нея имам.
И тя ме топли във нощта!

Една обида още ме изгаря,
една убийствена тъга,
една надежда в мен догаря,
но още вярвам в твоята лъжа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...