10.04.2008 г., 8:27

Още вярвам

972 0 0
Вървя сама сред бури, урагани,
сред хорска завист, хорска суета.
Сърцето ми отдавна е във рани
и свикнало е с тази самота!

Отново падам от лъжи безкрайни,
далечен спомен ми е любовта.
От удари, сълзи и тайни,
душата ми проклина радостта!

Не знам дали ще те намеря,
но търся теб единствен на света,
остана снимката ти - нея имам.
И тя ме топли във нощта!

Една обида още ме изгаря,
една убийствена тъга,
една надежда в мен догаря,
но още вярвам в твоята лъжа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...