ОСТАНЕ ЛИ РАЗСТОЯНИЕ
Чувства милостиви вълнуват ни душите
винаги, но че това не е достатъчно съвсем
за да можем да се смятаме добри - дали знаем?
Зад големите ни успехи, че единствено силите
наши стоят, така напразно вярваме и докога
всъщност и ще се правим, че не разбираме:
на кого ние дължим и това - дето били сме,
което сме и ще можем да бъдем някога?
Очи затвяряме и в огледало на времето
оглеждаме се, и за кой ли път не виждаме
друго освен нас, и дърпа ни идния път егото ...