9 feb 2007, 2:02

Остани

  Poesía
838 0 17

Този стих е написан с  оЧАРователно съдействиеJ



Как да посегна към твоите чувства,

дълбоки следи във душата оставям?

За окованите спомени губя ключа,

но не умея дори да забравя!

 

Как  да докосвам със сълзи в очите,

мен да изгарят, без теб да боли...

Искаш ли с мен да усетиш мечтите

и сърцето, което за тебе тупти?

 

Как те целувам... дори да те няма?

С твоите устни посрещам деня!

Всичко те иска, тъгува, прощава,

мога да давам и няма да спра!

 

Как да се будя без твойто ухание?

Пуст е денят, усмивка застива.

Трудно ще дойда отново в съзнание,

целувка омайна ме нежно опива!

  Как да мълвя, че тебе обичам,

шепот разкъсващ в сърцето кънти?!

Аз те въздишам... страстно изричам,
едничкия вопъл към теб: ”Остани”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...