kity (Людмила Нилсън) kity (Людмила Нилсън)
4 145
Feb 9, 2007, 2:02 AM

Остани

  Poetry
836 0 17

Този стих е написан с  оЧАРователно съдействиеJ



Как да посегна към твоите чувства,

дълбоки следи във душата оставям?

За окованите спомени губя ключа,

но не умея дори да забравя!

 

Как  да докосвам със сълзи в очите,

мен да изгарят, без теб да боли...

Искаш ли с мен да усетиш мечтите

и сърцето, което за тебе тупти?

 

Как те целувам... дори да те няма?

С твоите устни посрещам деня!

Всичко те иска, тъгува, прощава,

мога да давам и няма да спра!

 

Как да се будя без твойто ухание?

Пуст е денят, усмивка застива.

Трудно ще дойда отново в съзнание,

целувка омайна ме нежно опива!

  Как да мълвя, че тебе обичам,

шепот разкъсващ в сърцето кънти?!

Аз те въздишам... страстно изричам,
едничкия вопъл към теб: ”Остани”!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0