Този стих е написан с оЧАРователно съдействиеJ
Как да посегна към твоите чувства,
дълбоки следи във душата оставям?
За окованите спомени губя ключа,
но не умея дори да забравя!
Как да докосвам със сълзи в очите,
мен да изгарят, без теб да боли...
Искаш ли с мен да усетиш мечтите
и сърцето, което за тебе тупти?
Как те целувам... дори да те няма?
С твоите устни посрещам деня!
Всичко те иска, тъгува, прощава,
мога да давам и няма да спра!
Как да се будя без твойто ухание?
Пуст е денят, усмивка застива.
Трудно ще дойда отново в съзнание,
целувка омайна ме нежно опива!
Как да мълвя, че тебе обичам,
шепот разкъсващ в сърцето кънти?!
Аз те въздишам... страстно изричам,
едничкия вопъл към теб: ”Остани”!
© Людмила Нилсън Все права защищены
Защото не мога да ви поздравя лично за този прекрасен стих!!!
Поздрави, Кити и Чар!!!