9 февр. 2007 г., 02:02

Остани

841 0 17

Този стих е написан с  оЧАРователно съдействиеJ



Как да посегна към твоите чувства,

дълбоки следи във душата оставям?

За окованите спомени губя ключа,

но не умея дори да забравя!

 

Как  да докосвам със сълзи в очите,

мен да изгарят, без теб да боли...

Искаш ли с мен да усетиш мечтите

и сърцето, което за тебе тупти?

 

Как те целувам... дори да те няма?

С твоите устни посрещам деня!

Всичко те иска, тъгува, прощава,

мога да давам и няма да спра!

 

Как да се будя без твойто ухание?

Пуст е денят, усмивка застива.

Трудно ще дойда отново в съзнание,

целувка омайна ме нежно опива!

  Как да мълвя, че тебе обичам,

шепот разкъсващ в сърцето кънти?!

Аз те въздишам... страстно изричам,
едничкия вопъл към теб: ”Остани”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...