9.02.2007 г., 2:02

Остани

837 0 17

Този стих е написан с  оЧАРователно съдействиеJ



Как да посегна към твоите чувства,

дълбоки следи във душата оставям?

За окованите спомени губя ключа,

но не умея дори да забравя!

 

Как  да докосвам със сълзи в очите,

мен да изгарят, без теб да боли...

Искаш ли с мен да усетиш мечтите

и сърцето, което за тебе тупти?

 

Как те целувам... дори да те няма?

С твоите устни посрещам деня!

Всичко те иска, тъгува, прощава,

мога да давам и няма да спра!

 

Как да се будя без твойто ухание?

Пуст е денят, усмивка застива.

Трудно ще дойда отново в съзнание,

целувка омайна ме нежно опива!

  Как да мълвя, че тебе обичам,

шепот разкъсващ в сърцето кънти?!

Аз те въздишам... страстно изричам,
едничкия вопъл към теб: ”Остани”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...