sama86 (Евкалипт)
68 194
28 oct 2008, 12:45

Остани 

  Poesía
557 0 7
 

Отвори ми врата. И не питай за нищо.

Имаш само дванадесет часа...

Пред късното, есенно, топло огнище,

нека моите приказки втасват...

 

Откъсни си ръцете от мене. Не искам.

И недей ме омайва, не си ти любима...

Не със сълзи в очите ме искай,

просто виж, друга в сърцето ми има...

 

В нежна гънка под бледи, златни коси,

твоите устни моята кожа горят...

Над теб ще надвеся тежки връбни реси,

и моите приказки бавно текат...

 

Ти си много добра. И чета във очите ти,

аз съм неверен. Не оставам до утре...

Ще разбия сърцето ти и ще плачеш, нали,

а аз ще съм празен отвътре...

 

Стъпвам аз, стъпваш ти по една тишина,

дали е обич това, във твойте очи...

Престраши се. Отвори ми врата.

Нека моите приказки да оставят следи...

 

Тези нежни ръце, тази болка в усмивката,

как тихо променят моята воля...

Друга има в сърцето ми, не си ти любима,

ще трябва нея за прошка да моля...

 

Остани тази нощ. Виж, октомври е aлен,

аз те искам както никой преди...

Виждам как омекваш от мене погален,

тази обич е трудна, но ти остани...

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??