28 окт. 2008 г., 12:45
Отвори ми врата. И не питай за нищо.
Имаш само дванадесет часа...
Пред късното, есенно, топло огнище,
нека моите приказки втасват...
Откъсни си ръцете от мене. Не искам.
И недей ме омайва, не си ти любима...
Не със сълзи в очите ме искай,
просто виж, друга в сърцето ми има...
В нежна гънка под бледи, златни коси,
твоите устни моята кожа горят...
Над теб ще надвеся тежки връбни реси,
и моите приказки бавно текат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация