Остани
Отвори ми врата. И не питай за нищо.
Имаш само дванадесет часа...
Пред късното, есенно, топло огнище,
нека моите приказки втасват...
Откъсни си ръцете от мене. Не искам.
И недей ме омайва, не си ти любима...
Не със сълзи в очите ме искай,
просто виж, друга в сърцето ми има...
В нежна гънка под бледи, златни коси,
твоите устни моята кожа горят...
Над теб ще надвеся тежки връбни реси,
и моите приказки бавно текат...
Ти си много добра. И чета във очите ти,
аз съм неверен. Не оставам до утре...
Ще разбия сърцето ти и ще плачеш, нали,
а аз ще съм празен отвътре...
Стъпвам аз, стъпваш ти по една тишина,
дали е обич това, във твойте очи...
Престраши се. Отвори ми врата.
Нека моите приказки да оставят следи...
Тези нежни ръце, тази болка в усмивката,
как тихо променят моята воля...
Друга има в сърцето ми, не си ти любима,
ще трябва нея за прошка да моля...
Остани тази нощ. Виж, октомври е aлен,
аз те искам както никой преди...
Виждам как омекваш от мене погален,
тази обич е трудна, но ти остани...
© Евкалипт All rights reserved.
6 от мен !