Остани, любов,
това е нашето време
като вчера не излизай,
аз толкова те обичам.
Така се премерих,
че моята любов е разстреляна
и залята с помия.
Нощта е дълга без тебе,
денят ще компенсира нощта
и светлина ще ме огрее.
Остани,
слънцето пази обичта ни
и това е нашето време
и въздуха от трепети звъни.
Сърцата ни мелодия пеят
за нас, за нашата любов.
Морето блести от нашата радост.
Остани, моя любов, остани.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados