11.08.2017 г., 16:54

Остани любов

524 1 4

Остани, любов,

това е нашето време

като вчера не излизай,

аз толкова те обичам.

Така се премерих,

че моята любов е разстреляна

и залята с помия.

Нощта е дълга без тебе,

денят ще компенсира нощта

и светлина ще ме огрее.

Остани,

слънцето пази  обичта ни

и това е нашето време 

и въздуха от трепети звъни. 

Сърцата ни мелодия пеят

за нас, за нашата любов.

Морето блести от нашата радост.

Остани, моя любов, остани.                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...