11.08.2017 г., 16:54

Остани любов

521 1 4

Остани, любов,

това е нашето време

като вчера не излизай,

аз толкова те обичам.

Така се премерих,

че моята любов е разстреляна

и залята с помия.

Нощта е дълга без тебе,

денят ще компенсира нощта

и светлина ще ме огрее.

Остани,

слънцето пази  обичта ни

и това е нашето време 

и въздуха от трепети звъни. 

Сърцата ни мелодия пеят

за нас, за нашата любов.

Морето блести от нашата радост.

Остани, моя любов, остани.                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...