11.08.2017 г., 16:54

Остани любов

530 1 4

Остани, любов,

това е нашето време

като вчера не излизай,

аз толкова те обичам.

Така се премерих,

че моята любов е разстреляна

и залята с помия.

Нощта е дълга без тебе,

денят ще компенсира нощта

и светлина ще ме огрее.

Остани,

слънцето пази  обичта ни

и това е нашето време 

и въздуха от трепети звъни. 

Сърцата ни мелодия пеят

за нас, за нашата любов.

Морето блести от нашата радост.

Остани, моя любов, остани.                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...