Остани, любов,
това е нашето време
като вчера не излизай,
аз толкова те обичам.
Така се премерих,
че моята любов е разстреляна
и залята с помия.
Нощта е дълга без тебе,
денят ще компенсира нощта
и светлина ще ме огрее.
Остани,
слънцето пази обичта ни
и това е нашето време
и въздуха от трепети звъни.
Сърцата ни мелодия пеят
за нас, за нашата любов.
Морето блести от нашата радост.
Остани, моя любов, остани.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
