Остани, любов,
това е нашето време
като вчера не излизай,
аз толкова те обичам.
Така се премерих,
че моята любов е разстреляна
и залята с помия.
Нощта е дълга без тебе,
денят ще компенсира нощта
и светлина ще ме огрее.
Остани,
слънцето пази обичта ни
и това е нашето време
и въздуха от трепети звъни.
Сърцата ни мелодия пеят
за нас, за нашата любов.
Морето блести от нашата радост.
Остани, моя любов, остани.
© Йонка Янкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
