Остани, любов,
това е нашето време
като вчера не излизай,
аз толкова те обичам.
Така се премерих,
че моята любов е разстреляна
и залята с помия.
Нощта е дълга без тебе,
денят ще компенсира нощта
и светлина ще ме огрее.
Остани,
слънцето пази обичта ни
и това е нашето време
и въздуха от трепети звъни.
Сърцата ни мелодия пеят
за нас, за нашата любов.
Морето блести от нашата радост.
Остани, моя любов, остани.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
