6 jun 2012, 22:21

Остарялата любов

  Poesía » Otra
631 0 1

 

 

                  

                              Остарялата любов

 

 

                Доведе лятото познатия копнеж.

                Говорим си - навън - за другите.

                Едни от тях заминаха далеч,

                а някои... с времето загубихме.

  

               Наново лъскат булеварда стар.

                В мечтите ни отдавна е различен,

                но идва овехтелият клошар

                и изглежда някак драматичен...

 

                Всеки очаква - да е вече нов

                и иска - да е с нещо непривичен.

                Но среща остарялата любов,

                която тайно вечно ще обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...