Jun 6, 2012, 10:21 PM

Остарялата любов

  Poetry » Other
630 0 1

 

 

                  

                              Остарялата любов

 

 

                Доведе лятото познатия копнеж.

                Говорим си - навън - за другите.

                Едни от тях заминаха далеч,

                а някои... с времето загубихме.

  

               Наново лъскат булеварда стар.

                В мечтите ни отдавна е различен,

                но идва овехтелият клошар

                и изглежда някак драматичен...

 

                Всеки очаква - да е вече нов

                и иска - да е с нещо непривичен.

                Но среща остарялата любов,

                която тайно вечно ще обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...