nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488
16 jul 2020, 16:13

Остатъците от лепило

906 1 7

При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило 
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново.
Любовта ги отмива.
Копнея да съм така чиста пред някого, както пред огледалото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    Благодаря за отзивите!
    Относно етикетите - лично не те самите ме дразнят, а хората в своята самонадеяност да класифицират нещо, което вероятно не разбират или не познават. Етикетът говори повече за този, който го дава. Ще ми се да срещам повече хора, които не го правят.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Точно лепването на етикети е любимо занимание на безброй народ!
  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Ах, тези етикети...
    Първо трябва самите ние да се разделим с тях, да не ги приемем, но не да им са дразним, а да ни бъдат безразлични. Иначе самите ние им даваме живот.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Човекът в огледалото. Е без остатъци. А любовта къде е-в човека или в огледалото... замислих се.
  • nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    nadia.nanito (Надежда Тошкова)
    Благодаря ви Стойчо, Дани! Радвам се, че оставихте по някоя добра дума.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0