16 июл. 2020 г., 16:13
Остатъците от лепило
При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново.
Любовта ги отмива.
Копнея да съм така чиста пред някого, както пред огледалото.
© Надежда Тошкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Точно лепването на етикети е любимо занимание на безброй народ!
-
Ах, тези етикети...
Първо трябва самите ние да се разделим с тях, да не ги приемем, но не да им са дразним, а да ни бъдат безразлични. Иначе самите ние им даваме живот. -
Човекът в огледалото. Е без остатъци. А любовта къде е-в човека или в огледалото... замислих се.
-
Благодаря ви Стойчо, Дани! Радвам се, че оставихте по някоя добра дума.
-
Връщам се няколко пъти тук. Етикетите, остатъците от лепило...Трудно е за коментиране. Но привлича този текст.
-
Хубаво е !
Поздравления, Надежда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Относно етикетите - лично не те самите ме дразнят, а хората в своята самонадеяност да класифицират нещо, което вероятно не разбират или не познават. Етикетът говори повече за този, който го дава. Ще ми се да срещам повече хора, които не го правят.