16 июл. 2020 г., 16:13

Остатъците от лепило

Поэзия » Свободный стих, Другая

912 1 7

При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново.
Любовта ги отмива.
Копнея да съм така чиста пред някого, както пред огледалото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря за отзивите!
Относно етикетите - лично не те самите ме дразнят, а хората в своята самонадеяност да класифицират нещо, което вероятно не разбират или не познават. Етикетът говори повече за този, който го дава. Ще ми се да срещам повече хора, които не го правят.

2020-07-17T17:16:29+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Точно лепването на етикети е любимо занимание на безброй народ!

2020-07-17T16:28:34+03:00
iren5 (Ирен)

Ах, тези етикети...
Първо трябва самите ние да се разделим с тях, да не ги приемем, но не да им са дразним, а да ни бъдат безразлични. Иначе самите ние им даваме живот.

2020-07-17T14:26:01+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Човекът в огледалото. Е без остатъци. А любовта къде е-в човека или в огледалото... замислих се.

2020-07-17T08:06:49+03:00
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря ви Стойчо, Дани! Радвам се, че оставихте по някоя добра дума.

2020-07-16T20:56:52+03:00