16.07.2020 г., 16:13

Остатъците от лепило

Поезия » Свободен стих, Друга

901 1 7

При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново.
Любовта ги отмива.
Копнея да съм така чиста пред някого, както пред огледалото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря за отзивите!
Относно етикетите - лично не те самите ме дразнят, а хората в своята самонадеяност да класифицират нещо, което вероятно не разбират или не познават. Етикетът говори повече за този, който го дава. Ще ми се да срещам повече хора, които не го правят.

2020-07-17T17:16:29+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Точно лепването на етикети е любимо занимание на безброй народ!

2020-07-17T16:28:34+03:00
iren5 (Ирен)

Ах, тези етикети...
Първо трябва самите ние да се разделим с тях, да не ги приемем, но не да им са дразним, а да ни бъдат безразлични. Иначе самите ние им даваме живот.

2020-07-17T14:26:01+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Човекът в огледалото. Е без остатъци. А любовта къде е-в човека или в огледалото... замислих се.

2020-07-17T08:06:49+03:00
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Благодаря ви Стойчо, Дани! Радвам се, че оставихте по някоя добра дума.

2020-07-16T20:56:52+03:00